Повече от 30 години българите гласуват свободно - и доста непостоянно. Залюбват и разлюбват все нови и нови политически кумири в ускоряващ се ритъм. Резултатите са известни: процентът на гласуващите намалява, а избраните конфигурации стабилно водят до политическа нестабилност и неспособност да се състави правителство.

Обясним е интересът към тези движения, преливания, преразпределения на политическите предпочитания, които ни водят от една ситуация в друга. Анализите, които сме виждали публикувани досега, обикновено използват анкетни данни от екзит полове. Очевидното предимство да се работи на микроравнище (индивидуален гласоподавател) при този подход е съпроводено с редица недостатъци: малка и недостатъчно представителна извадка, самоподбор, неверни отговори, отсъствие на негласуващите…

Анализът, изработен от Ивайло Парчев, е на макроравнище: официалните данни на ЦИК, окрупнени на равнище община. В помощта на математически модел се определят тези преразпределения на гласовете, които дават най-просто и правдоподобно обяснение на наблюдаваните изборни резултати. Подробностите за модела са описани в тази статия).

Графиката, изработена от екипа на “Данни за Добро”, позволява лесно да се проследят метаморфозите на политическия пейзаж. Поставете курсора над даден резултат, за да видите по-подробно входящите и изходящите потоци, или над даден поток за допълнителни данни.

Входните данни се публикуват от ЦИК, но са достъпни в хармонизиран и по-удобен за използване вид на страницата на Петър Бакалов.

Графиката е достъпна в пълен вид тук. Тя, както и данните към нея могат да се използват съгласно условията на отворения лиценз CC-BY.