През 2021 г. „Данни за добро“ представи данни за детските заведения в София и потърси отговор на някои наболели въпроси, като например колко точки са необходими за прием в яслите и детските градини, в кои столични райони има най-много и най-малко обявени свободни места и какви са шансовете за прием на децата според годината на тяхното раждане.

В данните продължават да се крият отговори на още много въпроси и след като изпратихме запитване по ЗДОИ до Столична община, получихме нови масиви от тях. Анализирахме ги и сме готови да ви представим нашата поредна визуализация, с която ще разгледаме три често срещани твърдения и ще проверим дали те са достоверни или всъщност става дума за митове.

Тези три твърдения са:
Твърдение 1: В детските ясли и градини има твърде много деца в група.
Твърдение 2: Най-много места за прием се обявяват за 1-ва градинска група.
Твърдение 3: Всички детски градини получават едни и същи (недостатъчни) средства и имат недостиг на персонал.

И така, по ред на номерата:

Твърдение 1: В детските ясли и градини има твърде много деца в група.

Едно от най-противоречивите решения, които Столична община прилага, за да се преодолее хроничният недостиг на места в детските заведения, е определянето на много висок максимален брой на деца в групите в детските заведения. Това буди основателни тревоги сред родителите, че в групи с по 25-30 деца, служителите няма да могат да се грижат пълноценно за тях, че това само допълнително ще ги изнервя, ще отблъсква нови служители в системата и, в крайна сметка, децата ще бъдат ощетени. Но има ли действително „пренаселеност“ в ясли и градини? Данните разкриват една, може би, изненадваща картина.

Първото класиране в София през 2021 г. остави извън детските заведения над 10 000 неприети деца. Същевременно, през 2021 г. беше подаден рекорден брой кандидатствания за прием на деца в детски заведения. В това, основателно или не, едни видяха опит за получаване на наскоро въведените компенсации за неприето дете, а други – желание просто да се „пробва късмета“, защото действително късметът има важна роля в целия процес.

Важно е да се отбележи, че при нормални обстоятелства системата отсява случаите на деца, успешно записани в детско заведение без сериозно намерение на родителите им да го посещават. Ако в рамките на 60 дни дете не започне да посещава ясла или детско заведение то бива автоматично изключено и мястото се обявява като свободно на следващо класиране.

Но през последните две години обстоятелствата са далеч от нормални. От началото на учебната 2021-2022 година до момента, детските градини и ясли останаха отворени и не бяха засегнати от локдаун, но родителите на децата имаха възможността да подадат заявление на основание епидемиологичната обстановка и заболеваемостта от COVID-19, с което да извиняват отсъствия или изцяло да отложат постъпването на детето им в детско заведение.

За да разберем колко деца в действителност посещават детски заведения от есента на 2021 г. поискахме обществена информация от Столична община, обобщихме получените данни и създадохме визуализация, в която може да видите броя записани деца по възрастова група, по район и детско заведение. Показано е и колко от тях не са постъпили (не са посещавали детското заведение нито веднъж в периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2022 г., като отсъствията им са извинени на база подадено заявление за отсъствие на основание епидемиологичната обстановка и заболеваемостта от COVID-19).

Данните показват, че в детските заведение в Столична община са записани общо 45 118 деца. В същото време средномесечната посещаемост възлиза на 22 593 деца, което означава, че едва 50% от записаните деца посещават ясла или градина. Също така 2165 от записаните деца не са посещавали нито веднъж детското заведение, в което са записани, за периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2022 г. и отсъствията им са извинени чрез подадено заявление за отсъствие на основание епидемиологичната обстановка и заболеваемостта от COVID-19.

Ако разгледаме данните само за децата в яслените групи, то от 7995 записани деца средно месечната посещаемост е 2577 деца. Това означава, че се използват едва 32.2% от местата в яслените групи. От всички записани деца, 14.7% (или 1174 деца) не са посетили нито веднъж детското заведение, като отсъствието им е извинено чрез подадено заявление за отсъствие на основание епидемиологичната обстановка и заболеваемостта от COVID-19. Можем само да гадаем, дали останалите отсъствия се дължат на небезизвестния градински сопол, но би било разумно да допуснем, че може да има и други причини, като почивки, семейни празници, и други.

От направените изчисления се оказва, че числеността на яслените групи не възлиза на 21 до 23, а по-скоро на 7 до 10 деца. Респективно, групите в детските градини не се състоят от 27 до 31 записани деца, а от 12 до 16.

Завършваме разглеждането на този въпрос с няколко важни бележки. Първо, дали едно дете посещава или не детското заведение, в което е записано, зависи не от детето, а от неговите родители. Второ, родителите, които са записали децата си в детски заведения, но не са ги завели нито веднъж, са направили това при спазване на въведените правила, т.е. не са извършили нарушение. Трето, на практика това е довело до понижаване на броя на децата в групите и може да се предположи, че те са получили по-качествени грижи. Четвърто, навярно нито едно от тези съображения не успокоява особено родителите, чиито деца са останали извън системата на общинските детски заведения. На база на наличните данни и направения анализ, можем да заключим, че твърдението, че в детските ясли и градини има твърде много деца в група е грешно.

Твърдение 2: Най-много места за прием се обявяват за 1-ва градинска група.

Тук отговорът не изисква особено задълбочен анализ, тъй като данните сами по себе си очертават ясна картина.

Оказва се, че има немалко райони, в които най-много места за прием се обявяват за 2-ра яслена група, а не за 1-ва градинска. Такива са, например, районите Възраждане, Искър, Кремиковци, Младост, Надежда, Нови Искър и Студентски. В тях при яслените групи се наблюдава и по-висок процент на приети, но непостъпили деца и съответно на по-ниска средномесечна посещаемост.

На база на наличните данни и направения анализ, можем да заключим, че твърдението, че най-много места за прием се обявяват за 1-ва градинска група също е грешно.

Твърдение 3: Всички детски градини получават еднакво оскъдни средства и страдат от недостиг на персонал.

Потърсихме данни и за субсидирането на детските градини и за персонала от регистъра на общинските детски градини, който общината води и публикува всяка учебна година.

Анализът показва, че субсидирането на детските заведения се влияе от броя на приетите в тях деца, но субсидията за едно дете варира значително между отделните детски градини.

Например, ДГ №20 „Жасминов парк“ в Подуяне и ДГ №141 „Славейкова поляна“ в Лозенец имат почти равен брой приети деца за учебната 2021/2022 година, но годишната субсидия за едно дете възлиза на 2982.86 лв. в ДГ №20 „Жасминов парк“ и 5241.89 лв. в ДГ №141 „Славейкова поляна“.

Разбира се, трябва да се има предвид, че детските градини имат и т.нар. неснижаеми разходи, които не зависят от броя на записани деца. В ДГ №41 „Приятели“ във Витоша, например, са записани 37 деца с обща субсидия (държавна и общинска) в размер на 211 256 лв. Въпреки, че субсидията на 1 дете възлиза на 5709.62 лв., това не означава непременно, че децата получават и най-качествени грижи.

Също така анализирахме и числеността на персонала. При този показател също има значителни вариации между отделните детски заведения, като някои от тях имат по-голям недостиг на персонал от други.

Например, ДГ №108 „Детско царство“ в Искър и ДГ №68 „Ран Босилек“ в Люлин имат почти равен брой приети деца за учебната 2021/2022 година, но числеността на персонала е 44 в ДГ №108 „Детско царство“ и 60 в ДГ №68 „Ран Босилек“.

В едно обаче всички детски градини си приличат и това е обидно ниското заплащане на персонала.

Според НСИ, през октомври 2021 г. средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в район София (столица) е 2137 лв. От данните се вижда, че средната брутна месечна заплата на педагогическия персонал е 1679.60 лв., което е с 21% по-ниско от средното заплащане за София. Непедагогическия персонал в детските градини в София получава 959.49 лв. средна брутна месечна заплата, което е повече от два пъти по-ниско от средното заплащане за София.

И така, на база на направения анализ може да се заключи, че данните са твърде разнообразни и не може да се направи категорично заключение за достоверността на твърдението, че всички детски градини получават еднакво оскъдни средства и имат недостиг на персонал.

Предоставените на „Данни за добро“ данни и извършеният от нашите доброволци анализ добавят още няколко щрихи към състоянието на детските заведения в София и се надяваме, че те ще послужат за по-добро разбиране на проблемите в най-ранната детска грижа и ще допринесат за тяхното постепенно разрешаване.

Получената информация ще ни послужи и да направим още един анализ, който ще представим съвсем скоро, а именно – на каква стойност би възлизала месечната такса за посещаване на детско заведение, ако родителите заплащаха изцяло размера на изплащаните им субсидии.

За „Данни за добро”

„Данни за добро” е сдружение с нестопанска цел определено за осъществяване на общественополезна дейност. Ние създаваме общност от специалисти и съмишленици с опит в работата с данни, които да развиват значими за обществото проекти, както и да подпомагат активно организациите от неправителствения сектор да се справят с предизвикателствата чрез извличането на знание от данните.

Това приложение е плод на часове напълно безвъзмезден труд на доброволците на сдружение “Данни за Добро”. Употребата му е безплатна и всякакви резултати от него могат да се използват съгласно условията на отворения лиценз CC-BY

Можете да се свържете с нас на info@data-for-good.bg